Повърхностна обработка на анти{0}}корозионно покритие за стоманени тръби

Защо повърхностната обработка определя ефективността на покритието

Покритието предпазва стоманата, като я изолира от корозивната среда и тази изолация работи само ако покритието остане свързано. Свързването се създава от самата повърхност: чистотата, грапавостта и отсъствието на разтворими соли определят колко добре първият слой се намокря и закрепва към стоманата. Практическият опит последователно показва, че повечето преждевременни повреди на покритието, образуване на мехури, отлепване и подрязване от ножа, започват от границата на стоманата към покритието, а не в химическия състав на покритието.

Следователно добрата практика разделя работата на три етапа: премахване на всички замърсители и свободен материал, създаване на подходящ анкерен профил и нанасяне на грунда, преди подготвената повърхност да започне да се влошава. Всеки етап има свои собствени критерии за проверка, описани по-долу.

Изисквания за струйно почистване до Sa 2.5

Антикорозионно-покритие означава нанасяне на равномерен слой боя или композитна облицовка върху подготвена стоманена повърхност, така че стоманата да е изолирана от корозивната среда. Абразивно бластно почистване е стандартният метод за подготовка на тръби. Обичайната степен на приемане е Sa 2.5 от ISO 8501-1, описана като много цялостно струйно почистване, при което се отстраняват всички мазнини, котлен камък, ръжда и предишно покритие и всички останали остатъци са ограничени до светли сенки, ивици или петна, които не надвишават около пет процента от площта на единицата.

Сгъстеният въздух не трябва да съдържа масло и вода, така че филтър и уловител на влага на дюзата са нормално оборудване.

Абразивът трябва да е сух, чист и без прах, сол и други замърсители.

Видимите мазнини и мръсотия трябва да бъдат отстранени чрез почистване с разтворител или алкална среда преди бластиране, тъй като самото бластиране може да доведе до замърсяване в стоманената повърхност.

Заваръчните пръски, неравностите, острите ръбове, подрязаните и заваръчната шлака трябва да бъдат шлифовани или отрязани, а ръбовете закръглени, преди да започне бластирането.

Бластиране не трябва да се извършва, когато температурата на стоманата е по-ниска от 3 градуса над точката на оросяване, тъй като върху прясно почистената повърхност ще се образува конденз.

Относителната влажност, температурата на стоманата и точката на оросяване се записват по време на работа, така че резултатът да може да бъде проверен след това.

Съвместимост на анкерния профил и грунд

След отстраняване на ръждата грапавостта на повърхността на основния слой е проектирана да достигне 40-65 µm, което е съвместимо с дебелината на антикорозионния грунд и осигурява механичния ключ, от който се нуждае покритието. Профилът се контролира от типа и размера на абразива, налягането на въздуха и ъгъла и разстоянието на дюзата и се проверява спрямо сравнителните грапавини на повърхността на ISO 8503-1 преди нанасянето на първия слой. Твърде ниският профил води до лоша адхезия, докато твърде високият профил може да остави върхове, които грундът не може да покрие напълно, което води до ранно образуване на петна от ръжда.

Грундът трябва да е съвместим както с профила, така и със следващите слоеве. Обогатеният с цинк или епоксиден грунд обикновено се нанася чрез безвъздушно пръскане върху дебелината на сухия филм, посочена в информационния лист за покритието, като дебелината се проверява върху бластираната повърхност в съответствие с приложимия метод за измерване на дебелината на сухия филм. Междинните и горните слоеве следват в рамките на прозореца за нанасяне на следващо покритие, определен от производителя на покритието, тъй като превишаването на този прозорец означава, че повърхността трябва да бъде повторно -подготвена или обработена, за да се възстанови адхезията между слоевете.

Почистване на ръце и електрически инструменти, където бластирането не е възможно

Когато ръждата вече се е появила върху частично покрита повърхност или където геометрията предотвратява бластирането, местната подготовка се извършва с ръчни или електрически инструменти. Степента на приемане за тази работа е St 3 от ISO 8501-1, много щателно почистване с ръце и електрически инструменти, което изисква повърхността да е без видимо масло, грес и свободни вещества, като остават само леки, плътно прилепнали петна под формата на точки или тесни ивици. Използват се дискове, телени четки и иглени пистолети, последвани от вакуумиране и избърсване с разтворител за отстраняване на прах и масло.

Почистването на инструмента води до много по-ниска грапавост от бластирането, така че покритието, избрано за тези зони, трябва да е такова, което толерира по-гладка основа и може да се наложи дебелината на сухия слой да се увеличи, за да се компенсира намаленият профил. Поправящите се зони се впръскват в непокътнатото покритие, така че да не остава никаква стъпка на границата, а поправената зона се проверява за непрекъснатост преди следващия слой.

Системи за нанасяне на покрития и секвениране на обекта

Последователността е толкова важна, колкото и изборът на материал. Зоната за пясъкоструене трябва да се държи далеч от зоната за боядисване, така че прахът и абразивът да не могат да се утаят върху мокър филм; където условията на площадката предотвратяват отделянето, бластирането е завършено напълно и прахът се оставя да се утаи, преди да започне боядисването. Подготовката и проверката са последвани незабавно от грундиране, обикновено в рамките на няколко часа, така че повърхността да не ръждясва. Полевите съединения, заварени след фабрично покритие, се подготвят локално по същите критерии и след това се защитават със съвместима система за ремонт, като термосвиваема втулка или течен епоксид. Веднъж втвърдено, покритието се проверява за непрекъснатост с празничен детектор, за дебелина на филма и за адхезия и всеки дефект се поправя преди засипване или хидростатично изпитване.

Често задавани въпроси

Въпрос: Какво точно означава Sa 2.5?
Това е най-задълбочената степен на струйно почистване на ISO 8501-1. Всички мазнини, котлен камък, ръжда и старо покритие се отстраняват и могат да останат само леки сенки, ивици или петна от замърсяване, които не надвишават около пет процента от площта на уреда.

В: Какъв анкерен профил трябва да се измери след взривяване?
Грапавост от 40-65 µm е обичайното изискване за покритията на тръбите, проверено със сравнителните устройства ISO 8503-1. Трябва да отговаря на дебелината на грунда, така че върховете да са напълно покрити.

В: Може ли почистването с ръчни инструменти да замени взривяването?
Само за локални ремонти и недостъпни места. Почистването с ръчни и електрически инструменти до St 3 отстранява свободните вещества, но създава много по-нисък профил, така че системата на покритие и дебелината трябва да бъдат съответно коригирани.

В: Колко скоро трябва да се нанесе грундът след бластирането?
Възможно най-бързо, на практика в рамките на няколко часа и само докато повърхността остане чиста, суха и без ръжда. Всяка повърхност, която е видимо повредена, трябва да бъде -почистена повторно.

В: Коя система за покритие е подходяща за вкопан тръбопровод?
Свързаният чрез стопяване епоксид съгласно ISO 21809-2 или трислоен полиетилен съгласно ISO 21809-1 са обичайният избор. И двете разчитат на правилна подготовка на повърхността, а полевите фуги се нуждаят от съвместимо ремонтно покритие.

В: Защо зоните за бластиране и боядисване трябва да бъдат разделени?
Тъй като прахът и отработеният абразив, утаяващи се върху мокър филм, го замърсяват и създават празнини в покритието. Когато разделянето е невъзможно, бластирането се завършва и прахът се оставя да се утаи, преди да започне боядисването.